дотечете

Речник на българския език

1. дотечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

дотечете е производна форма на дотека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дотечете — повелително наклонение, мн. ч.

дотечете е производна форма на дотека (повелително наклонение, мн. ч.).