дотече

Речник на българския език

1. дотече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дотече е производна форма на дотека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дотече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дотече е производна форма на дотека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дотече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дотече е производна форма на дотека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).