дотечали

Речник на българския език

1. дотечали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотечали е производна форма на дотека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотечали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дотечали е производна форма на дотека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).