дотечала

Речник на българския език

1. дотечала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дотечала е производна форма на дотека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дотечала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дотечала е производна форма на дотека (мин. деят. несв. прич. ж. р.).