дотекъл

Речник на българския език

1. дотекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотекъл е производна форма на дотека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

дотекъл е производна форма на дотека (мин. деят. св. прич. м. р.).