дотекла

Речник на българския език

1. дотекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дотекла е производна форма на дотека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дотекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

дотекла е производна форма на дотека (мин. деят. св. прич. ж. р.).