дотежало е

Речник на българския език

1. дотежало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотежало е е производна форма на дотежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотежало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотежало е е производна форма на дотежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дотежало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотежало е е производна форма на дотежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).