дотежавал съм

Речник на българския език

1. дотежавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дотежавал съм е производна форма на дотежавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дотежавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дотежавал съм е производна форма на дотежавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. дотежавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дотежавал съм е производна форма на дотежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).