дотежавал е

Речник на българския език

1. дотежавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотежавал е е производна форма на дотежавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотежавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотежавал е е производна форма на дотежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дотежавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотежавал е е производна форма на дотежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).