дотегнело е

Речник на българския език

1. дотегнело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотегнело е е производна форма на дотегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).