дотегнели

Речник на българския език

1. дотегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотегнели е производна форма на дотегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дотегнели е производна форма на дотегна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).