дотегнела

Речник на българския език

1. дотегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дотегнела е производна форма на дотегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дотегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дотегнела е производна форма на дотегна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).