дотегляло

Речник на българския език

1. дотегляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотегляло е производна форма на дотеглям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотегляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотегляло е производна форма на дотеглям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дотегляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дотегляло е производна форма на дотеглям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дотегляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дотегляло е производна форма на дотеглям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).