дотеглило

Речник на българския език

1. дотеглило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотеглило е производна форма на дотегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотеглило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дотеглило е производна форма на дотегля (мин. деят. св. прич. ср. р.).