дотеглил

Речник на българския език

1. дотеглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотеглил е производна форма на дотегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотеглил — мин. деят. св. прич. м. р.

дотеглил е производна форма на дотегля (мин. деят. св. прич. м. р.).