досърбахте

Речник на българския език

1. досърбахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

досърбахте е производна форма на досърбам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. досърбахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

досърбахте е производна форма на досърбам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).