досъбрало

Речник на българския език

1. досъбрало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъбрало е производна форма на досъбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досъбрало — мин. деят. св. прич. ср. р.

досъбрало е производна форма на досъбера (мин. деят. св. прич. ср. р.).