досъбрал

Речник на българския език

1. досъбрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъбрал е производна форма на досъбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досъбрал — мин. деят. св. прич. м. р.

досъбрал е производна форма на досъбера (мин. деят. св. прич. м. р.).