досъблякъл

Речник на българския език

1. досъблякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъблякъл е производна форма на досъблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досъблякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

досъблякъл е производна форма на досъблека (мин. деят. св. прич. м. р.).