досъблякло

Речник на българския език

1. досъблякло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъблякло е производна форма на досъблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досъблякло — мин. деят. св. прич. ср. р.

досъблякло е производна форма на досъблека (мин. деят. св. прич. ср. р.).