досъбличал си

Речник на българския език

1. досъбличал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

досъбличал си е производна форма на досъбличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. досъбличал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

досъбличал си е производна форма на досъбличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. досъбличал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

досъбличал си е производна форма на досъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).