досъбличал е

Речник на българския език

1. досъбличал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъбличал е е производна форма на досъбличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досъбличал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъбличал е е производна форма на досъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. досъбличал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъбличал е е производна форма на досъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).