досъбличало си

Речник на българския език

1. досъбличало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

досъбличало си е производна форма на досъбличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. досъбличало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

досъбличало си е производна форма на досъбличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. досъбличало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

досъбличало си е производна форма на досъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).