досъбличало е

Речник на българския език

1. досъбличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъбличало е е производна форма на досъбличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досъбличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъбличало е е производна форма на досъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. досъбличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъбличало е е производна форма на досъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).