досъбличало

Речник на българския език

1. досъбличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъбличало е производна форма на досъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досъбличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъбличало е производна форма на досъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. досъбличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

досъбличало е производна форма на досъбличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. досъбличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

досъбличало е производна форма на досъбличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).