досъбличали

Речник на българския език

1. досъбличали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

досъбличали е производна форма на досъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. досъбличали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

досъбличали е производна форма на досъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. досъбличали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

досъбличали е производна форма на досъбличам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. досъбличали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

досъбличали е производна форма на досъбличам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).