досъбличала

Речник на българския език

1. досъбличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

досъбличала е производна форма на досъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. досъбличала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

досъбличала е производна форма на досъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. досъбличала — мин. деят. св. прич. ж. р.

досъбличала е производна форма на досъбличам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. досъбличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

досъбличала е производна форма на досъбличам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).