досъблича

Речник на българския език

1. досъблича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

досъблича е производна форма на досъбличам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. досъблича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

досъблича е производна форма на досъбличам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. досъблича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

досъблича е производна форма на досъбличам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).