досъблечели

Речник на българския език

1. досъблечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

досъблечели е производна форма на досъблека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. досъблечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

досъблечели е производна форма на досъблека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).