досъберял

Речник на българския език

1. досъберял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досъберял е производна форма на досъбера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досъберял — мин. деят. несв. прич. м. р.

досъберял е производна форма на досъбера (мин. деят. несв. прич. м. р.).