достояхте

Речник на българския език

1. достояхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

достояхте е производна форма на достоя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. достояхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

достояхте е производна форма на достоя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).