достояха

Речник на българския език

1. достояха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

достояха е производна форма на достоя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. достояха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

достояха е производна форма на достоя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).