достояло

Речник на българския език

1. достояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

достояло е производна форма на достоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. достояло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

достояло е производна форма на достоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. достояло — мин. деят. св. прич. ср. р.

достояло е производна форма на достоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. достояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

достояло е производна форма на достоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).