достояли

Речник на българския език

1. достояли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

достояли е производна форма на достоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. достояли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

достояли е производна форма на достоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. достояли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

достояли е производна форма на достоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. достояли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

достояли е производна форма на достоя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).