достопяло

Речник на българския език

1. достопяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

достопяло е производна форма на достопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. достопяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

достопяло е производна форма на достопя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).