достопил съм

Речник на българския език

1. достопил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

достопил съм е производна форма на достопя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. достопил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

достопил съм е производна форма на достопя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).