достопил е

Речник на българския език

1. достопил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

достопил е е производна форма на достопя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. достопил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

достопил е е производна форма на достопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).