достопила

Речник на българския език

1. достопила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

достопила е производна форма на достопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. достопила — мин. деят. св. прич. ж. р.

достопила е производна форма на достопя (мин. деят. св. прич. ж. р.).