достопели

Речник на българския език

1. достопели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

достопели е производна форма на достопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. достопели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

достопели е производна форма на достопя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).