досрутила

Речник на българския език

1. досрутила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

досрутила е производна форма на досрутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. досрутила — мин. деят. св. прич. ж. р.

досрутила е производна форма на досрутя (мин. деят. св. прич. ж. р.).