досрути

Речник на българския език

1. досрути — сег. вр., 3 л., ед. ч.

досрути е производна форма на досрутя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. досрути — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

досрути е производна форма на досрутя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. досрути — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

досрути е производна форма на досрутя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. досрути — повелително наклонение, ед. ч.

досрути е производна форма на досрутя (повелително наклонение, ед. ч.).