досрутело

Речник на българския език

1. досрутело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досрутело е производна форма на досрутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досрутело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

досрутело е производна форма на досрутя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).