досрутела

Речник на българския език

1. досрутела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

досрутела е производна форма на досрутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. досрутела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

досрутела е производна форма на досрутя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).