доспяло

Речник на българския език

1. доспяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доспяло е производна форма на доспя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доспяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доспяло е производна форма на доспя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).