дослужило

Речник на българския език

1. дослужило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дослужило е производна форма на дослужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дослужило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дослужило е производна форма на дослужа (мин. деят. св. прич. ср. р.).