дослужил

Речник на българския език

1. дослужил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дослужил е производна форма на дослужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дослужил — мин. деят. св. прич. м. р.

дослужил е производна форма на дослужа (мин. деят. св. прич. м. р.).