дослужело

Речник на българския език

1. дослужело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дослужело е производна форма на дослужа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дослужело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дослужело е производна форма на дослужа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).