доскучавал

Речник на българския език

1. доскучавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доскучавал е производна форма на доскучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доскучавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доскучавал е производна форма на доскучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доскучавал — мин. деят. св. прич. м. р.

доскучавал е производна форма на доскучавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доскучавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доскучавал е производна форма на доскучавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).