досечете

Речник на българския език

1. досечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

досечете е производна форма на досека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. досечете — повелително наклонение, мн. ч.

досечете е производна форма на досека (повелително наклонение, мн. ч.).