досечало

Речник на българския език

1. досечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досечало е производна форма на досека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

досечало е производна форма на досека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).